
В контекста на все по-засилената глобализация и нуждата от квалифицирана работна ръка, интеграцията на чуждестранни служители от трети страни в българските компании се превръща в ключово предизвикателство и възможност. Успешният онбординг процес не е просто формалност, а стратегически инструмент, който подпомага устойчивостта, ефективността и лоялността на служителите в дългосрочен план. Мари Изабел Кунева, Junior International Recruitment Consultant в Manpower Bulgaria споделя за „В нашия фокус“ споделя кои са основните предизвикателства и добри практики при въвеждането на чуждестранни кадри.
Какви са основните предизвикателства при интеграцията на чуждестранни служители в компании, опериращи в България?
Най-често срещаните бариери при въвеждането на чуждестранни работници са езиковите и културните различия. При определени националности, например служители от Индонезия, се наблюдава липса на директна комуникация с работодателя – при възникнал проблем те се обръщат към посредника, а не към прекия си ръководител. Това поведение често се корени в културни норми, където йерархията и избягването на конфликти играят важна роля.
Тези предизвикателства могат да бъдат преодолени чрез предварителна културна подготовка, откритост в комуникацията и активно участие на работодателя в процеса по адаптация. Успешната интеграция изисква осъзнаване, че това не е едностранен, а двустранен процес на взаимно опознаване и изграждане на доверие.
Кои са ключовите елементи на ефективен онбординг процес за кадри от трети страни
Онбордингът започва много преди пристигането на служителя в България. Процесът по издаване на разрешителни за работа отнема няколко месеца – време, което може да се използва стратегически.
Работодателите трябва да се запознаят в дълбочина с културния контекст на бъдещите си служители. Например, при наемане на кадри от Индия е важно да се знае от кой регион идват, тъй като страната е културно, езиково и религиозно многообразна.
Паралелно с това, чуждестранните служители трябва да бъдат подготвени за работната и социалната култура в България. Това включва представяне на основни правила за поведение, йерархични структури, стил на комуникация и очаквания за работното място.
Създаването на среда, в която и двете страни се чувстват разбрани и подкрепени, увеличава шансовете за успешно включване на новите служители в екипа.
Как културните различия влияят върху адаптацията на чуждестранните служители и как компаниите могат да ги адресират успешно?
Културните различия оказват значимо влияние върху адаптацията – те могат да бъдат източник както на недоразумения, така и на ценни нови перспективи. Компаниите, които успешно адресират тези различия:
Създават усещане за приемственост и принадлежност още от първия ден. Това може да включва въвеждаща среща с ментор, участие в социални събития или запознаване с културната карта на организацията.
Какви ресурси и партньорства могат да подкрепят компаниите в изграждането на по-устойчиви и успешни онбординг практики?
За постигане на устойчива интеграция е необходимо компаниите да изградят мрежа от партньорства с институции и общности.
Общностите на съответната националност в България са изключително ценен ресурс, защото предоставят опора и улесняват адаптацията на новодошлите чрез споделен опит.
Посолствата на съответните страни също играят ключова роля. Например, Индонезия и Филипините поддържат регистър на своите граждани, работещи в чужбина. Българските компании трябва да уведомяват дипломатическите мисии при пристигане на работници, с цел прозрачност и проследимост.
В допълнение, Manpower Bulgaria разработва специализирана програма за културен онбординг, насочена както към работодатели, така и към служители. Тя взима предвид конкретни културни различия, езикови нужди и очаквания на двете страни, създавайки рамка за плавна интеграция и дългосрочна удовлетвореност.
Онбордингът на чуждестранни таланти не е просто формален процес, той е културен мост, който свързва различни светове в една споделена работна реалност. Когато и двете страни, работодател и служител, са подготвени, ангажирани и подкрепени, резултатът е не само по-бърза адаптация, но и изграждане на стабилни партньорства между България и останалия свят.