
Мая Николова управлява MNKnowledge - технологична консултантска компания, която вече 11 години предлага високо експертни услуги за създаване на обучителни програми, изграждане на екипи и управление на проекти. За „Попитахме експертите“ тя споделя каква е ролята на технологичния консултант в контекста на ускорената дигитална трансформация и променящите се бизнес модели. Мая споделя още за това как стратегическият подход към обучението и споделянето на знания може да създаде реална стойност за организациите и какво търсят бизнесите днес от своите технологични партньори. Разказва още за трансформацията на ИТ ролите, гъвкавите умения и какво е необходимо, за да се свържат ефективно технологиите, образованието и бизнес целите.
Каква е ролята на технологичния консултант в съвременния бизнес контекст и как тя се променя спрямо ускореното развитие на технологиите и изкуствения интелект?
Ролята на технологичния консултант постепенно еволюира в дългосрочен стратегически партньор.
Дълго време технологичните компании разчитаха на вътрешните си L&D центрове, но този модел се оказа не достатъчно гъвкав, особено по време на рецесия, когато нуждите се менят бързо и са непостоянни.
Днес бизнесът все повече разчита на външни консултанти, които предлагат адаптивност и по-високо ниво на експертиза. Тяхната роля е да предоставят цялостни решения, съчетавайки разбиране на домейна и нишова експертиза както по ключови технологични компетенции /алгоритми, ООП, общоприложими езици за програмиране и др./, така и в най-съвременните теми / AI, DevOps, low-code/no-code…/.
Консултантите вече не просто дават еднократни съвети, а се интегрират в процесите на технологичната компания, разбирайки и прогнозирайки нейните нужди. Това помага да се преодолее пропастта между стратегическата визия на организацията и бързо променящия се технологичен пейзаж.
Как се изгражда култура на устойчиво споделяне на знание – както вътрешноекипно, така и между доставчика и клиента?
Изграждането на трайна култура за споделяне на знания, било то вътрешнофирмено или с външен консултант, започва с ясна, обща визия за нейната цел. Техническата експертиза е критична за цялата организация и е важно тя да бъде развита на всички нива като основа за успех.
Освен споделянето на знание навътре в организацията, са важни и полезни и примерите, в които компаниите споделят своите знания с общността навън - в училища и университети, с програми за обучение на преподаватели, както и изграждане на центрове за компетенция.
В големите организации, където съществуват множество екипи, работещи често силозирано, ефективното споделяне на знания представлява значително предизвикателство. Липсата на достатъчно познание за работата на другите отдели възпрепятства синергията и оптимизацията на процесите. Въпреки че прозорливият мениджмънт се стреми към хоризонтална организация на работата, ежедневните оперативни ангажименти често ограничават възможността за системно адресиране на проблема с обмена на знания. Именно тук идва ролята на външния консултант, който може да предостави необходимата обективна перспектива и експертиза за идентифициране на пречките и изграждане на стратегически план за ефективно споделяне на знания в цялата организация. В този контекст, външният консултант може да изпълни ключовата роля на медиатор, улеснявайки комуникацията и обмена на информация между различните звена.
Как са се променили нуждите на бизнесите в последните години и какво търсят те от технологични партньори?
От една страна ИТ компаниите претърпяват значителна трансформация, измествайки фокуса си от традиционния чист аутсорсинг към shared service centers модела. Паралелно с това, наблюдаваме еволюция от компании, предлагащи само продуктови решения, към такива, предоставящи продукта като услуга (Product-as-a-Service).
Тези промени са пряк резултат от еволюиращите нужди на бизнеса и съответно изискват преобразяване на експертизата на човешкия капитал.
Затова и тук е по-добре първо да разгледаме трансформацията, през която преминават традиционните ИТ длъжности, и която се изразява в тяхното “деконструиране”. Фиксираните длъжностни характеристики все повече биват изместени от "клъстерните умения", които са по-гъвкави и задълбочени. Това изисква инженерите да имат все по-разширени познания в технологичен аспект и, от друга страна, да излязат от чисто развойно-ориентирания поглед, за да разбират по-добре конкретна индустрия.
Софтуерните инженери влизат в ролята на консултанти с поглед върху домейна, които вникват в същността на индустрията, за която пишат софтуер, разбират бизнес нуждите, предизвикателствата и целите на крайния потребител. Когато програмистът разполага с отлични инженерни умения и разбира контекста, той може да предложи не само техническо решение, но и оптимално такова, което носи реална стойност. А това позволява по-лесно преминаване между проекти, екипи и функции.
Въпреки трудната бизнес среда в България, в последните месеци наблюдаваме на пазара устойчиво присъствие на корпоративни инициативи за развитие на млади ИТ таланти, т.нар. кампове и академии, както и засилен интерес към организиране на вътрешни програми за т.нар. upskill/reskill на служителите - промяна или повишаване на тяхната квалификация.
Всичко това променя и очакванията към образователните партньори.
Те биват поставени в ролята на навигатори на тези трансформиращи процеси като ги управляват умно - внедряват в дейността си AI, но и въвличат технологични консултанти /външни или вътрешни/ с експертиза в конкретния домейн, които да могат да селектират, обучават и развиват правилно ИТ служителите.
Как технологичните компании могат да подпомогнат образованието и развитието на учебните процеси в контекста на ИТ сектора?
Всички инициативи на технологичните компании като дарения, програми за развитие на млади таланти и др., са изключително ценен принос към образованието в ИТ сектора.
Въпреки това, за постигане на устойчиво и мащабно въздействие, е от съществено значение да се премине от отделни инициативи към изграждане на цялостна стратегическа визия за развитието на ИТ образованието. Тази визия трябва да бъде подкрепена от цялата индустрия и всички браншови асоциации, както и реално да бъде приета и интегрирана от образователните институции както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Само чрез такова координирано и стратегическо усилие, обхващащо всички заинтересовани страни, може да се гарантира, че българският ИТ сектор ще разполага с необходимите висококвалифицирани кадри, способни да посрещнат предизвикателствата и възможностите, които предстоят.